Разбира се, тези съвети имат значение само за случаите, когато продаваното жилище се обитава, но те биха били от полза и за онези, на които им предстои обзавеждане на нов апартамент. 
В масовото панелно жилище дневната обикновено е с размери 3,50 на 5 м. Ако отбележите правоъгълник със същата големина на някоя поляна, ще се изненадате колко малък ви изглежда той там. А дневната е най-голямата стая в апартамента. 
В специализираните издания по интериор, особено в италианските, могат да се видят шедьоври по вътрешно обзавеждане на особено малки квадратури. Моята цел не е да ви впечатля по този начин, защото българинът не разполага с италианското разнообразие от сгъваеми мебели и не е склонен да наема дизайнер за изработване на мебели по поръчка. 
Ще ви предложа няколко съвета, които мнозина може и да знаят. Преди доста години, когато бях новодомец, жена ми хареса най-разточителната спалня в магазина. Направих опит да възразя, но тя каза, че ще измисля как да я събера в стаята, и с това спорът приключи. 
Измерих и записах размерите на всички части - нощни шкафчета, гардероб, тоалетка, скрин, матраци. Вкъщи нарисувах стаята в мащаб върху лист, с точните места на вратите и прозореца. Със същия мащаб от цветен картон изрязах мебелите, които трябваше да вкарам вътре. Започнах да ги подреждам върху листа по всичките възможни начини. Жена ми се оказа права - наистина успях да вкарам всичко и вътре имаше простор, макар вратите на стаята и на балкона да се отваряха на косъм до гардероба. 
Това е и моят първи съвет - преди да купите мебелите, които искате да разположите, добре е първо да направите макет. В моята практика при много от огледите се убеждавам, че болшинството от хората са правили точно обратното - първо са купували, а после са подреждали. 
Много е важно как изглежда стаята от вратата. Всеки път, когато влизате в нея, този вид дори подсъзнателно ви създава някакво усещане. Затова пътят ви от вратата до прозореца трябва да е свободен. Не е задължително този път да е една права линия, но чупките трябва да са малки, а не като в лабиринт. Не слагайте мебел или дори фотьойл, които да ви "спъват" при влизането ви в стаята. Вратата трябва да може да се отвори докрай, а не да има нещо зад нея, което да я подпира. Не поставяйте широките мебели така, че да скъсяват стаята. Нито пък така, че погледът ви да "се блъска" в тях, като влизате в стаята. Леглото и канапето са наистина ниски мебели, погледът минава над тях, но те също "изяждат" простора, когато са срещу вратата, дори и на отсрещната стена, защото тогава скъсяват стаята. 
Използвайте бяла боя или светли тапети, което също създава усещане за простор. Това е особено важно в коридора, където пространството и без това е малко. Сложете силно осветление. Колкото е по-сумрачно, толкова човек е по-притиснат. Висящите полилеи също намаляват пространството, защото създават впечатление, че стаята е по-ниска, отколкото е в действителност. Скъсете ги максимално или ги сменете с плафониера. 
Не се заблуждавайте, че всичко, което се продава в магазините, е подходящо за вашия дом. Странното е, че дори и масовите мебели понякога не са подходящи за масовия български дом. Христоматиен пример за това са холните гарнитури тип мека мебел. Често пъти те са дори толкова големи, че едва минават по стълбищата на панелните блокове. А разположени в хола, те могат да го направят тесен като кибритена кутийка.